За един ден във Валенсия..

Има толкова много неща да ви разказвам, които се случиха през този луд ден във Валенсия, тоест вчера, че дори не знам как да започна поста. Наистина невероятно преживяване с малко горчив привкус за мен, но до това ще стигнем след малко. Опитах се да систематизирам снимките точно по реда, който са заснети и сега ще опитам да разкажа за всяко посетено място в този много красив град.

Като цяло нямахме никаква организация. Абсолютно никаква за група наброяваща над 150 човека. Уж бяхме разделени на порции и всяка подгрупа си имаше водач със знаме на ESN Zaragoza, което да следва, но или те не бяха наясно с навалицата, в която ще се смесим през деня, или наистина не им пукаше особено как ще протече деня. Имаше изключително много хора. Главно туристи. Доколкото разбрах на част от испанците им е писнало да преживяват това събитие всяка година и се изнасят за малко на почивка някъде другаде ;дд Може би, ги разбирам!

Още малко за празника, който ние посетихме и всъщност присъствахме на последната нощ, когато палят куклите, които подготвят цяла година за този ден... Да, готвят се толкова дълго ;д

„Las Fallas“ или фестивала на огъня се провежда от 14 до 19 март, като в последния ден на фестивала куклите се изгарят в чест на Сан Хосе, покровител на дърводелците и патрон на Валенсия. Тези кукли в повечето случаи осмивали нещо, доколкото ми разказаха... (Надявам се не са ме подвели :) )Било то политици, известни спортисти, проблеми типични за ежедневният живот на испанците. Полагат се в между блоковите пространства и на 19 март се играрят в определен интервал от часове. Има си пълна програма коя кукла кога. Ние не успяхме да гледаме най-голямата пред кметството. Искахме, но реално нямаше как понеже трябваше да потеглим в 2 часа, а куклата в близост до нашия автобус горя от 0 часа до 00:30 някъде. Наистина забележителна традиция. От части не ги разбирам, но пък беше грандиозно и завинаги ще ми остане, като спомен преживяването. Искам само да вмъкна, че самите испанци си бяха облепили сградите да не се замърсят от горенето на куклите, имаше пожарникари, които да контролират огъня и най-уникалното е, че на следващият ден по улиците им въобще няма помен от събитието, защото почистват всичко веднага.

Във Валенсия отново нямахме късмет със времето. Често трябва да обяснявам на приятели и близки, че да в Испания съм, но още не е топло и дори често вали. Разбира се, това зависи много от областта, в която се намира Сарагоса, но за Валенсия почти всички местни ни обещаваха хубаво време. Уви! Направо си донесохме дъжда от нашето място ;дд Това не означава, че не се разходихме подобаващо из стария град. Аз единствено не харесах голямата навалица. Изключително ми е трудно да снимам при толкова много хора. Някои постоянно изникват. Отделно в движение и опит да не изпусна групата.. сега като гледам имам доста размазани кадри :( Но пак имам доста материал. Просто толкова много за снимане от към архитектурна гледна точка.

Удиви ме и големият брой палми там. Като цяло растителност и природа в града.

Има някаква уютност и романтика. Дори в този шумен ден, в който ние заварихме града. И покрай навалицата и стремежа ни да сме с групата моя джоб, където се намираше малката камера, с която влогвам.. в един момент олекна. Не знам как е станало, но във Валенсия си изгубих/ми откраднаха малката камера. Това определено ми развали малко настроението, но гледам да мисля, че е за добро.

След като най-накрая обядвахме в ресторант на центъра, където с хиляда уговорки и доста чакане ни намериха маса.. Решихме да поемем, по някоя от улиците и поапднахме на малък парк в близост до арката на триумфа във Валенсия. Много обичам парковете в Испания. навсякъде ги има, където сме били до сега. Екзотични са и наистина с отпускаща атмосфера.

Там се срещат и масово портокалови и мандаринови дръвчета, но не си мислете, че са с цел консумация ;дд Имат изцяло декоративно приложение, така че не си въобразявайте, че испанците си ги хапват, докато са в парка.

Ето я и тази триумфална арка, за която седях поне половин час да я снимам и накрая все пак имаше хора.

Сградите са уникални!

По-късно се озовахме пак на центъра. Вече до една от по-големите кукли и една от по-провокативните и интересни.

Вечер осветявали тази кукла със светлини и самата тя променяла образа си. На мен лично много ми се искаше точно не я да гледаме как горят.

От самото начало ни беше хрумнало да стигнем до "Града на изкуството и науките", където има и аквариум, за който определено нямахме време след като изгубихме време в опити да стигнем пеш до въпросния модерен град.

Визията му е забележителна! Радвам се, че поне го уловихме преди да е залязло слънцето ;)

Лично аз бих се върнала тук отново, когато има някое представление или просто през някой летен следобед. Много спокойно и приятно се почуствах там :) Може би, заради водата!